изкусителен
Облик
изкусителен (български)
ед. ч. | м. р. | из·ку·си·те·лен | |
---|---|---|---|
непълен член | из·ку·си·тел·ния | ||
пълен член | из·ку·си·тел·ни·ят | ||
ж. р. | из·ку·си·тел·на | ||
членувано | из·ку·си·тел·на·та | ||
ср. р. | из·ку·си·тел·но | ||
членувано | из·ку·си·тел·но·то | ||
мн. ч. | из·ку·си·тел·ни | ||
членувано | из·ку·си·тел·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- Който изкушава, съблазнява. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
съблазнителен, прелъстителен, примамлив
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|
- ↑ изкусителен в РБЕ на ИБЕ