издълбавам
издълбавам (български)
| Сегашно време | из·дъл·ба·вам |
|---|---|
| Мин. св. време | из·дъл·ба·вах |
| Мин. несв. време | из·дъл·ба·вах |
| Повел. наклонение | из·дъл·ба·вай |
| Мин. страд. причастие | из·дъл·ба·ван |
| Мин. деят. св. причастие | из·дъл·ба·вал |
| Мин. деят. несв. причастие | из·дъл·ба·вал |
| Сегашно деят. причастие | из·дъл·ба·ващ |
| Деепричастие | из·дъл·ба·вай·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 186, несвършен вид
(класификация — преходен)
- Правя дупка, вдлъбнатина, фигура, очертания с дълбаене.
Етимология
Фразеологични изрази
Други думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
|
|