издевателство

Български

издевателство ±

ед.ч.		из·де·ва·тел·с·т·во
	членувано	из·де·ва·тел·с·т·во·то
мн.ч.		из·де·ва·тел·с·т·ва
	членувано	из·де·ва·тел·с·т·ва·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. .1. Само ед. Гавра с някого, оскърбление на нещо, обикн. свято. Издевателства над мирни хора. Издевателство с идеалите.

2. Такава постъпка. Измисля и устройва издевателства.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: outrage испански: tropelía италиански: oltraggio

немски: Gräueltat руски: [[]] френски: outrage добавете превод на друг език тук [[]]

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}