изгнание

изгнание (български)

изгнание ±

ед.ч.		из·г·на·ние
	членувано	из·г·на·ни·е·то
мн.ч.		из·г·на·ния
	членувано	из·г·на·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Изгнанието представлява принудително отдалечаване на човек от неговия дом (т.е. града или държавата или планетата), тъй като или категорично не му е разрешено да се завърне, или го заплашва затвор или смърт при евентуално завръщане.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• заточение, каторга, депортация, остракизъм, изгонване, прокуда
• емиграция
• пропъждане
• изпъждане, изключване, отстраняване
• обявяване извън законите, проскрипция