идиом

Български

идиом ±

ед.ч.		иди·ом
	непълен член	иди·о·ма
	пълен член	иди·о·мът
мн.ч.		иди·о·ми
	членувано	иди·о·ми·те
бройна форма		иди·о·ма
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Устойчиво словосъчетание, чието значение не може да се изведе от значението на думите, които го съставят; обикновено непреводимо на друг език; езикова особеност, напр. "през куп за грош".
2. Наречие, местен говор.

Превод

Преводи

английски: idiom арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: idioma китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: idiomi френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

словосъчетание, фразеологично съчетание, фразеология