игра

от Уикиречник
Направо към: навигация, търсене
Flag of Bulgaria.svg Български

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

  1. Занимание за развлечение и забавление.
  2. Спортно занимание с определени правила.

Етимология

ст.-бълг. игрь ж.р. παίγνιον (Супр., Син. тр.), игра παίγνιον, παιδία „развлечение, танц, игра“ (Гр. Наз. ХІ в., Ант. Панд. ХІ в., Ефр. Крм. Трул. 24, Ман. хр.). Праслав. *jьgra „танц, забава с музика“ (сърбохърв. игра „танц, игра“, словен. igrа „игра“, ст.-чеш. jhra „игра, шега“, чеш. hra, слов. ihra „игра, забава, развлечение, шега“, пол. gra, г.-луж. jhra, hra, д.-луж. gra „игра“, полаб. jagréića „игра“, рус. игра „игра, гуляй, тържество“, диал. „сватба, празник, танц, свирене“, укр. гра, белор. iгра „игра, свирене“). Думата няма сигурна етимология. Сравнението със ст.-инд. ējati, ījati „движа, разбърквам“ (*h2eig-) е невъзможно поради правилото на Винтер и противоречи на интонацията на *jьgra, а лит. aikštytis „капризнича“, aikštis „каприз“, латв. aikstities „викам, шумя“ са двусмислени от фонетична гледна точка и отдалечени по значение.

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи

играч, играя, игрище