игра

От Уикиречник

игра (български)

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

  1. Занимание за развлечение и забавление.
  2. Спортно занимание с определени правила.

Етимология

ст.-бълг. игрь ж.р. παίγνιον (Супр., Син. тр.), игра παίγνιον, παιδία „развлечение, танц, игра“ (Гр. Наз. ХІ в., Ант. Панд. ХІ в., Ефр. Крм. Трул. 24, Ман. хр.). Праслав. *jьgra „танц, забава с музика“ (сърбохърв. игра „танц, игра“, словен. igrа „игра“, ст.-чеш. jhra „игра, шега“, чеш. hra, слов. ihra „игра, забава, развлечение, шега“, пол. gra, г.-луж. jhra, hra, д.-луж. gra „игра“, полаб. jagréića „игра“, рус. игра „игра, гуляй, тържество“, диал. „сватба, празник, танц, свирене“, укр. гра, белор. iгра „игра, свирене“). Думата няма сигурна етимология. Сравнението със ст.-инд. ējati, ījati „движа, разбърквам“ (*h2eig-) е невъзможно поради правилото на Винтер и противоречи на интонацията на *jьgra, а лит. aikštytis „капризнича“, aikštis „каприз“, латв. aikstities „викам, шумя“ са двусмислени от фонетична гледна точка и отдалечени по значение.

Фразеологични изрази

Превод

  • албански:  (sq)
  • английски: game (en)
  • арабски:  (ar)
  • арменски:  (hy)
  • африкаанс:  (af)
  • баски:  (eu)
  • белоруски:  (be)
  • бретонски:  (br)
  • виетнамски:  (vi)
  • грузински:  (ka)
  • гръцки:  (el)
  • датски:  (da)
  • есперанто:  (eo)
  • естонски:  (et)
  • иврит:  (he)
  • индонезийски:  (id)
  • интерлингва:  (ia)
  • ирландски:  (ga)
  • исландски:  (is)
  • испански:  (es)
  • италиански: gioco (it)
  • каталонски:  (ca)
  • китайски:  (zh)
  • корейски:  (ko)
  • корнийски:  (kw)
  • латвийски:  (lv)
  • латински:  (la)
  • литовски:  (lt)
  • люксембургски:  (lb)
  • малайски:  (ms)

Синоними

Сродни думи

Производни думи

играч, играя, игрище