зъболекар
Облик
(пренасочване от зъболекарю)
зъболекар (български)
ед.ч. | зъ·бо·ле·кар | |
---|---|---|
непълен член | зъ·бо·ле·ка·ря | |
пълен член | зъ·бо·ле·ка·рят | |
мн.ч. | зъ·бо·ле·ка·ри | |
членувано | зъ·бо·ле·ка·ри·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | зъ·бо·ле·ка·рю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
- Лекар специалист, който лекува и вади зъби; стоматолог.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|