значка

значка (български)

значка ±

ед.ч.		знач·ка
	членувано	знач·ка·та
мн.ч.		знач·ки
	членувано	знач·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Малък, обикн. метален знак с някакво изображение, който се носи на дреха или шапка и е отличителен знак, символ на принадлежност към организация, на участие в някаква спортна проява и др.

Превод

английски: badge, ensign, insignia гръцки: σήμα испански: insignia, piocha италиански: distintivo, insegna

немски: das Abzeichen, die Marke руски: значо́к турски: nişan, rozet френски: plaque, insigne