Който има цвят на свежа трева. Този цвят лежи между жълтия и синия цвят във видимия спектър. Такъв цвят притежават растителните клетки, съдържащи хлорофил. (Зелен цвят. Зелена хартия. Зелена трева.)
Който е обрасъл с раззеленени дървета, храсти, трева. (Зелени площи. Зелена гора.)
Който не е узрял. (Зелени круши. Зелени домати.)
(Преносно) За човек — който е млад, неопитен. (Още е млад и зелен.)
Етимология
Старобълг. зеленъ. Сродни думи: лит. žalias, латв. zalš, староинд. др.-инд. hiranyam, авест. zаrаnуа- „злато“, по-далечни са старогр. χλωρός „зелен“, лат. helus, olus, род. п. -eris „зеленчук“ от ие. *g'helǝ-, *g'hlōw-.
Фразеологични изрази
Зелена улица. — Разрешение, уреждане на нещо да се придвижва, да се осъществява.
Изпращам/изпратя за зелен хайвер. — Измамвам някого, подвеждам.
Трай, коньо, за зелена трева! — Изразява се неверие, че нещо може да се случи с търпение или упоритост.
