заточение
Облик
(пренасочване от заточенията)
заточение (български)
ед.ч. | за·то·че·ние | |
---|---|---|
членувано | за·то·че·ни·е·то | |
мн.ч. | за·то·че·ния | |
членувано | за·то·че·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
- Особено тежко наказание (по време на Турската империя, през някои периоди в Русия), обикн. по политически причини, състоящо се в изпращане в далечни райони при изключително трудни природни и битови условия.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- изгнание, екстерниране, остракизъм, затвор, уединение
- изгонване, пропъждане
- обявяване извън законите, проскрипция