заря

Български

заря ±

ед.ч.		за·ря
	членувано	за·ря·та
мн.ч.		за·ри
	членувано	за·ри·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1. Взривове, които се изстрелват в небето и светят в различни цветове.
2. Изстрелване на множество такива взривове, обикновено на празник.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: заря словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: rusko, ruskotus френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• осветяване, осветление, озаряване, блясък

, неосновна форма

Oсновна форма

зарея