запетайка
Облик
запетайка (български)
ед.ч. | за·пе·тай·ка | |
---|---|---|
членувано | за·пе·тай·ка·та | |
мн.ч. | за·пе·тай·ки | |
членувано | за·пе·тай·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Етимология
Заета от рус. запятая с побългаряване на я в е. Произходът на думата е свързан със старото страд. причастие *za-pętъ (старобълг. запѧтъ „окован във вериги“ на глагола запѧти, запьнѫ „повалям, препречвам, запъвам“ (Син. пс, Супр.) )
Фразеологични изрази
Превод
|
|