замерване
Облик
замерване (български)
| ед.ч. | за·мер·ва·не | |
|---|---|---|
| членувано | за·мер·ва·не·то | |
| мн.ч. | за·мер·ва·ния | |
| членувано | за·мер·ва·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 71
- Ускорено насочване на предмет в определена посока. Напр. Замерване с камъни. Децата се замерват със снежни топки.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
удар, биене, пердашене, обстрелване