зала
Облик
зала (български)
| ед.ч. | за·ла | |
|---|---|---|
| членувано | за·ла·та | |
| мн.ч. | за·ли | |
| членувано | за·ли·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- стая, помещение (обикн. голямо, за предварително определен тип официални и публични прояви)
Етимология
Фразеологични изрази
- (съдебен жарг.) В зала – в открито съдебно заседание (етим.: откритите заседания се провеждат в съдебна зала).
Превод
|
|