законен
Облик
| ед. ч. | м. р. | за·ко·нен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | за·кон·ния | ||
| пълен член | за·кон·ни·ят | ||
| ж. р. | за·кон·на | ||
| членувано | за·кон·на·та | ||
| ср. р. | за·кон·но | ||
| членувано | за·кон·но·то | ||
| мн. ч. | за·кон·ни | ||
| членувано | за·кон·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който е съобразен със силата на закон, който е според законa.
- Който е установен, основан на законите; официален.
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
|
|