загубен
Облик
загубен (български)
| ед. ч. | м. р. | за·гу·бен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | за·гу·бе·ния | ||
| пълен член | за·гу·бе·ни·ят | ||
| ж. р. | за·гу·бе·на | ||
| членувано | за·гу·бе·на·та | ||
| ср. р. | за·гу·бе·но | ||
| членувано | за·гу·бе·но·то | ||
| мн. ч. | за·гу·бе·ни | ||
| членувано | за·гу·бе·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Минало страдателно причастие от загубя. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- залутан, заблуден, безпътен
- изтърван, изпуснат, жертвуван, пожертвуван, изгубен, пропуснат
- невъзвратим, безвъзвратен
- пропаднал, безнадежден, ненадежден
Антоними
намерен
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|