завъртулка
Облик
| ед.ч. | за·вър·тул·ка | |
|---|---|---|
| членувано | за·вър·тул·ка·та | |
| мн.ч. | за·вър·тул·ки | |
| членувано | за·вър·тул·ки·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Начертание с неопределена форма. Стените бяха нашарени със завъртулки.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними