завет

Български

завет ±

ед.ч.		за·вет
	непълен член	за·ве·та
	пълен член	за·ве·тът
мн.ч.		за·ве·ти
	членувано	за·ве·ти·те
бройна форма		за·ве·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. м., само ед.
   1. Място, защитено от вятър. Стоя на завет.
   2. Прен. Спокойно, осигурено място или положение. С тази длъжност си винаги на завет.
   3. духовно завещание

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: shelter, (мор.) - lee precept, testament арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Windschatten das Gebot, das Testament норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• завещание, последна воля, наследство, дарение
• напътствие, наставление
• закритие, заслон
• затишие, тишина, спокойствие
• идея, основна идея, тема, смисъл, значение, поука

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}