жрица
Облик
жрица (български)
| ед.ч. | жри·ца | |
|---|---|---|
| членувано | жри·ца·та | |
| мн.ч. | жри·ци | |
| членувано | жри·ци·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
- У езичниците – свещенослужителка, която извършва и жертвоприношения.
- Прен. Книж. Жена, отдала се на вярно служене на една велика цел, идея.
Етимология
Фразеологични изрази
◊ Жрица на любовта. Проститутка.
Превод
|
|
Синоними