ждрело

ждрело (български)

ждрело ±

ед.ч.		ждре·ло
	членувано	ждре·ло·то
мн.ч.		ждре·ла
	членувано	ждре·ла·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. Тясно речно корито обградено от стръмни склонове.

Етимология

старобълг. жрѣло.

Срв. старобълг. глагол по-жрѣти, по-жьрѫ „поглъщам“ (Супрасъл. сб.), свързан с лит. gerti, geriu, латв. dzert, dzeru „пия“, староинд. girati, gŗņāti, лат. vorāre, старогръц. βιβρώσκω „поглъщам“ от ие. *gʷere-

Старогрц. βάραθρον „пропаст“ е от субстратен език и няма отношение към жрѣло.

Превод

английски: gorge арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Schlucht, -en норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: ждриjело тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

тесен отвор, устие, гърло