ерудиция

ерудиция (български)

ерудиция ±

ед.ч.		е·ру·ди·ци·я
	членувано	е·ру·ди·ци·я·та
мн.ч.		е·ру·ди·ци·и
	членувано	е·ру·ди·ци·и·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1. Голяма научна осведоменост; основно познаване на литературата по известна дисциплина; начетеност.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• осведоменост, ученост, знания, познания, книжовност, грамотност, начетеност, подготовка, ученолюбие, умствен багаж
• знание
• наука