епиграф
Направо към навигацията
Направо към търсенето
епиграф (български)
ед.ч. | епиг·раф | |
---|---|---|
непълен член | епиг·ра·фа | |
пълен член | епиг·ра·фът | |
мн.ч. | епиг·ра·фи | |
членувано | епиг·ра·фи·те | |
бройна форма | епиг·ра·фа | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Стих, поговорка, цитат, сентенция, предхождаща основния текст.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|