емигрант

емигрант (български)

емигрант ±

ед.ч.		емиг·рант
	непълен член	емиг·ран·та
	пълен член	емиг·ран·тът
мн.ч.		емиг·ран·ти
	членувано	емиг·ран·ти·те
бройна форма		емиг·ран·та
звателна форма		емиг·ран·те

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a

Човек, който се е изселил от дадена държава. Например: напуска България, отива да живее в Германия. Така този човек емигрира от България.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

бежанец, беглец, изселник, преселник, изгнаник