електрод

Български

електрод ±

ед.ч.		елек·т·род
	непълен член	елек·т·ро·да
	пълен член	елек·т·ро·дът
мн.ч.		елек·т·ро·ди
	членувано	елек·т·ро·ди·те
бройна форма		елек·т·ро·да
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

Етимология

Понятието е изковано от Майкъл Фарадей през 1833 г., с първа употреба в неговия „Дневник“, чрез съчетаването на старогръцката ἤλεκτρον (ḗlektron, „кехлибар, янтар“), откъдето и думата „електричество“, и ὁδός (hodós, „ход, път, провод(ник)“).

Превод

английски: electrode арабски: إِلِكْتْرُود арменски: էլեկտրոդ гръцки: ηλεκτρόδιο датски: elektrode есперанто: elektrodo исландски: rafskaut испански: electrodo италиански: elettrodo

китайски: 電極 корейски: 전극 немски: die Elektrode норвежки: elektrode полски: elektroda португалски: eletrodo руски: электрод сръбски: електрода

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.