електрод

електрод (български)

електрод ±

ед.ч.		елек·т·род
	непълен член	елек·т·ро·да
	пълен член	елек·т·ро·дът
мн.ч.		елек·т·ро·ди
	членувано	елек·т·ро·ди·те
бройна форма		елек·т·ро·да
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Етимология

Понятието е изковано от Майкъл Фарадей през 1833 г., с първа употреба в неговия „Дневник“, чрез съчетаването на старогръцката ἤλεκτρον (ḗlektron, „кехлибар, янтар“), откъдето и думата „електричество“, и ὁδός (hodós, „ход, път, провод(ник)“).

Превод

английски: electrode арабски: إِلِكْتْرُود арменски: էլեկտրոդ африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: ηλεκτρόδιο датски: elektrode есперанто: elektrodo естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: rafskaut испански: electrodo италиански: elettrodo китайски: 電極 корейски: 전극 латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Elektrode норвежки: elektrode персийски: [[]] полски: elektroda португалски: eletrodo румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: електрода тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

1. електропроводник