елегия

елегия (български)

елегия ±

ед.ч.		еле·гия
	членувано	еле·ги·я·та
мн.ч.		еле·гии
	членувано	еле·ги·и·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1. Лирично стихотворение,проникнато с печално настроение, музикално произведение с лирично тъжен характер.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

печал, тъга, скръб