евангелие
Облик
евангелие (български)
ед.ч. | еван·ге·лие | |
---|---|---|
членувано | еван·ге·ли·е·то | |
мн.ч. | еван·ге·лия | |
членувано | еван·ге·ли·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
Част от Новия завет на Библията, съдържаща разкази за живота и учението на Иисус Христос.
Етимология
старобълг. еваньелиѥ от гръц. εὑαγγέλιον „благовестие“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|