ебавка
Облик
ебавка (български)
ед.ч. | ебав·ка | |
---|---|---|
членувано | ебав·ка·та | |
мн.ч. | ебав·ки | |
членувано | ебав·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- вулг. Шега.
- вулг. Груба шега, подигравка.
Етимология
От „ебавам“ + наставка „-ка“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|