дюкян
Облик
дюкян (български)
ед.ч. | дю·кян | |
---|---|---|
непълен член | дю·кя·на | |
пълен член | дю·кя·нът | |
мн.ч. | дю·кя·ни | |
членувано | дю·кя·ни·те | |
бройна форма | дю·кя·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Остар. Магазин.
- Остар. Работилница.
- Разг. Цепка с копчета или цип отпред на мъжки панталон.
Етимология
от турския език - dükkan
Фразеологични изрази
Превод
|
|