дюдюкане

Български

дюдюкане ±

ед.ч.		дю·дю·ка·не
	членувано	дю·дю·ка·не·то
мн.ч.		дю·дю·ка·ния
	членувано	дю·дю·ка·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 71

1. Свиря с уста. 2. Свиря с уста и викам, за да изразя недоволството си, възмущението си от някого; освирквам.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• крясък, силен смях, присмех
• свирене, свиркане, освиркване

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}