дърт
Облик
дърт (български)
ед. ч. | м. р. | дърт | |
---|---|---|---|
непълен член | дър·тия | ||
пълен член | дър·ти·ят | ||
ж. р. | дър·та | ||
членувано | дър·та·та | ||
ср. р. | дър·то | ||
членувано | дър·то·то | ||
мн. ч. | дър·ти | ||
членувано | дър·ти·те |
Прилагателно име, тип 76
Стар, изтощен, износен
Етимология
Първоначално *dьrtъ „одран, износен“, срв. сръб.-цслав. раздрьть „разкъсан“, укр. дертий „скъсан, раздран“. *dьrtъ е наследник на старото ИЕ мин. стр. прич. *dŗtόs, на глаг. дьрати „дера, разсъсвам“, срв. авест. dərəta- „отрязан“, старогр. δρατός „одран“, δέρω „одирам“,
Фразеологични изрази
Синоними
стар, възрастен, застарял, остарял, състарен, преминал години
Антоними
млад
Омоними
Сродни думи
Производни думи
дъртак м., дъртляк П.Р.Сл. 1866, дъртешки п., дъртея нсв., дъртофелншица ж.
Превод
|
|