дървар
Облик
дървар (български)
ед.ч. | дър·вар | |
---|---|---|
непълен член | дър·ва·ря | |
пълен член | дър·ва·рят | |
мн.ч. | дър·ва·ри | |
членувано | дър·ва·ри·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | дър·ва·рю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31а
- Човек, който се занимава със сечене на дърва. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|