дружина
Направо към навигацията
Направо към търсенето
дружина (български)
ед.ч. | дру·жи·на | |
---|---|---|
членувано | дру·жи·на·та | |
мн.ч. | дру·жи·ни | |
членувано | дру·жи·ни·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
1. Остар. Група хора, които временно имат общо занимание, обща задача. Дружина кооператори. 2. Истор. Група въоръжени лица с обща цел и обща бойна задача. Хайдушка дружина. Партизанската дружина. 3. Остар. Войсково подразделение, което се състои от няколко роти; батальон.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|