дружина

дружина (български)

дружина ±

ед.ч.		дру·жи·на
	членувано	дру·жи·на·та
мн.ч.		дру·жи·ни
	членувано	дру·жи·ни·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Остар. Група хора, които временно имат общо занимание, обща задача. Дружина кооператори. 2. Истор. Група въоръжени лица с обща цел и обща бойна задача. Хайдушка дружина. Партизанската дружина. 3. Остар. Войсково подразделение, което се състои от няколко роти; батальон.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• батальон
• чета, група
• банда, шайка, орда
• куп, тайфа, тумба