друг

Български

друг ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		друг
		непълен член	дру·гия
		пълен член	дру·ги·ят
	ж. р.		дру·га
		членувано	дру·га·та
	ср. р.		дру·го
		членувано	дру·го·то
мн. ч.			дру·ги
		членувано	дру·ги·те

Прилагателно име, тип 76

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

ст.-бълг. дроугъ ἀλλήλους, ἄλλος „друг“ (Супр.), φίλος „приятел“ (Клоц., Супр.). Праслав. *drugъ = лит. draugas „спътник, другар“, sudrugti „сприятелявам се“, латв. draugs „приятел“, ст.-прус. draugiwaldūnen вин. п. „сънаследник“, герм. *draugaz (ст.-сканд. draugr (поет.) „мъж“, гот. gadraúhts στρατιώτης „войник“, ст.-в.-нем. trucht „отряд воини, свита“, гот. driugan στρατεύειν „воювам“), герм. *druhtīnaz „господин“ (ст.-сканд. dróttin, ст.-англ. dryhten, ст.-сакс, drohtin, ст.-в.-нем. truhtîn „военачалник, княз“). Срв. и лат. drungus „отряд“ (заета в ср.-гр. δροῦγγος „отряд“), заета от ст.-ирл. drong „тълпа, отряд“. Тези форми произлизат от корен *d^hreug^h- „боен другар“, чието ограничено разпространение в Северна Европа може да е признак за субстратен произход, с различни независими производни в отделните езици.

Фразеологични изрази

друга бира съм

Синоними

• различен, несходен, разнороден, разновиден, разнообразен, сменен, не същият, нееднакъв, инакъв, не този, онакъв, чужд
• следващ, идващ

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: άλλος датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: andere (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: ystävä френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Български

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

НЕ СЕ ИЗПОЛЗВА в съвременния български. Запазила се е само звателната форма „друже“ (с леко архаична, поетична, фамилиарна или интимна натовареност). Приятел, другар (в зв. падеж съотв. – приятелю, другарю) Животът, друже мой, е вещ ужасна. — Константин Величков

Етимология

вж. горе

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

албански:  (sq) английски:  (en) арабски:  (ar) арменски:  (hy) африкаанс:  (af) баски:  (eu) белоруски:  (be) бретонски:  (br) виетнамски:  (vi) грузински:  (ka) гръцки:  (el) датски:  (da) есперанто:  (eo) естонски:  (et) иврит:  (he) индонезийски:  (id) интерлингва:  (ia) ирландски:  (ga) исландски:  (is) испански:  (es) италиански:  (it) каталонски:  (ca) китайски:  (zh) корейски:  (ko) корнийски:  (kw) латвийски:  (lv) латински:  (la) литовски:  (lt) люксембургски:  (lb) малайски:  (ms)

маори:  (mi) немски:  (de) норвежки:  (no) персийски:  (fa) полски:  (pl) португалски:  (pt) румънски:  (ro) руски:  (ru) самоански:  (sm) сингалски:  (si) словашки:  (sk) словенски:  (sl) сръбски:  (sr) тагалог:  (tl) тайландски:  (th) турски:  (tr) украински:  (uk) унгарски:  (hu) урду:  (ur) фински:  (fi) френски:  (fr) фрисийски:  (fy) хавайски:  (haw) хинди:  (hi) холандски:  (nl) хърватски:  (hr) чешки:  (cs) шведски:  (sv) шотландски:  (sco) японски:  (ja)

Производни думи

дружка

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}