достояние
Облик
достояние (български)
ед.ч. | дос·то·я·ние | |
---|---|---|
членувано | дос·то·я·ни·е·то | |
мн.ч. | дос·то·я·ния | |
членувано | дос·то·я·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
- Книж. Нещо, което се притежава от някого, което е собственост на някого.
- Нещо, което е достъпно за някого, на разположение е на някого или което е известно някому.
- Остар. Наследство
- Остар. Достойнство
Етимология
Фразеологични изрази
Стиховете му са достояние на народа. Тайната им стана достояние на всички. Обществено достояние.
Превод
|
|