доста
доста (български)
Наречие, тип 188
- За означаване, че нещо е в голямо количество или в значителна степен, повече от обикновеното; значително.
Етимология
от старо съчетание на предлога до и прилагателното име сꙑтъ (сит, доволен): до сꙑта [1]
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
Антоними
Сродни думи
твърде, значително, чувствително
Производни думи
Други
- ↑ Младенов, Стефан. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език. София, 1941. Цит. по.: Илиев, Иван. Общи форми с количествено значение в съвременния български език - произход и морфологична служба. - В: Езиковедски опити. Пловдив, Пигмалион, 2006. с. 124