доносничество
Облик
доносничество (български)
ед.ч. | до·нос·ни·чес·т·во | |
---|---|---|
членувано | до·нос·ни·чес·т·во·то | |
мн.ч. | до·нос·ни·чес·т·ва | |
членувано | до·нос·ни·чес·т·ва·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
- само ед. Качество на доносник.
- Правене на доноси.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- доносничество в РБЕ на ИБЕ