донос

Български

донос ±

ед.ч.		до·нос
	непълен член	до·но·са
	пълен член	до·но·сът
мн.ч.		до·но·си
	членувано	до·но·си·те
бройна форма		до·но·са
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Тайно и злонамерено съобщение, сведение за някого, дадено на представител на властта, на началник и т.н.

Етимология

от руски език

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: denunciation, delation арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: delazione китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Denunziation норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: délation холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• клевета, клеветничество, злословие, доносничество, хула, лъжа, сквернодумство
• шпионаж, предателство

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}