документ

документ (български)

документ ±

ед.ч.		до·ку·мент
	непълен член	до·ку·мен·та
	пълен член	до·ку·мен·тът
мн.ч.		до·ку·мен·ти
	членувано	до·ку·мен·ти·те
бройна форма		до·ку·мен·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Подписан и подпечатан официален писмен акт като доказателство за нещо.
2. Писмен текст, който има значението на официално разпореждане, програма и др. и има историческа стойност.
3. Писмен и снимков материал с голяма историческа стойност.
4. Комп. Файл, създаден със специална програма (редактор), който съдържа информация във вид на текст, графики и др.

Етимология

— От лат. documentum през нем. Dokument и рус. документ.

Превод

албански:  (sq) английски: document (en) арабски:  (ar) арменски:  (hy) африкаанс:  (af) баски:  (eu) белоруски:  (be) бретонски:  (br) виетнамски:  (vi) грузински:  (ka) гръцки:  (el) датски:  (da) есперанто:  (eo) естонски:  (et) иврит:  (he) индонезийски:  (id) интерлингва:  (ia) ирландски:  (ga) исландски:  (is) испански:  (es) италиански:  (it) каталонски:  (ca) китайски:  (zh) корейски:  (ko) корнийски:  (kw) латвийски:  (lv) латински:  (la) литовски:  (lt) люксембургски:  (lb) малайски:  (ms)

маори:  (mi) немски: Dokument (de) n, Urkunde (de) f, Unterlagen (de) Pl, Papiere (de) Pl норвежки:  (no) персийски:  (fa) полски:  (pl) португалски:  (pt) румънски:  (ro) руски: документ (ru) самоански:  (sm) сингалски:  (si) словашки:  (sk) словенски:  (sl) сръбски: документ (sr) тагалог:  (tl) тайландски:  (th) турски: belge (tr) украински:  (uk) унгарски:  (hu) урду:  (ur) фински: asiakirja (fi), dokumentti (fi) френски: document (fr) m фрисийски:  (fy) хавайски:  (haw) хинди:  (hi) холандски:  (nl) хърватски:  (hr) чешки:  (cs) шведски:  (sv) шотландски:  (sco) японски:  (ja)

Синоними

• свидетелство, доказателство, материал, сведение, удостоверение, бумага, грамота, черно на бяло
• уверение
• статия, описание, ръководство