добиче

добиче (български)

добиче ±

ед.ч.		до·би·че
	членувано	до·би·че·то
мн.ч.		до·би·че·та
	членувано	до·би·че·та·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 65

1. Едро домашно животно, което се използва за работа, за храна, за добиване на различни продукти - кожа, мляко и др.
2. Глупав, безчувствен човек.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

животно, звяр