дихание

Български

дихание ±

ед.ч.		ди·ха·ние
	членувано	ди·ха·ни·е·то
мн.ч.		ди·ха·ния
	членувано	ди·ха·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Въздухът, който се поема при едно вдишване и издишване; дъх.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: breath испански: aliento, huelgo италиански: respiro, fiato корейски: 숨, 호흡

немски: der Atemzug руски: дыхание френски: souffle добавете превод на друг език тук [[]]

Синоними

дъх, дишане

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}