дихание
Облик
дихание (български)
| ед.ч. | ди·ха·ние | |
|---|---|---|
| членувано | ди·ха·ни·е·то | |
| мн.ч. | ди·ха·ния | |
| членувано | ди·ха·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
- Въздухът, който се поема при едно вдишване и издишване; дъх.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|