дифузен
Облик
дифузен (български)
ед. ч. | м. р. | ди·фу·зен | |
---|---|---|---|
непълен член | ди·фуз·ния | ||
пълен член | ди·фуз·ни·ят | ||
ж. р. | ди·фуз·на | ||
членувано | ди·фуз·на·та | ||
ср. р. | ди·фуз·но | ||
членувано | ди·фуз·но·то | ||
мн. ч. | ди·фуз·ни | ||
членувано | ди·фуз·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- Проникване на едно вещество в друго до пълното им изравняване по концентрация. Дифузия на газове.
- прил. дифузен, дифузна, дифузно, мн. дифузни.
- Дифузна помпа. Помпа за висок вакуум чрез дифузия на газ в струя на живачна или маслена пара.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
разпространен, разпръснат, разсеян
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|