дифузен
Облик
| ед. ч. | м. р. | ди·фу·зен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ди·фуз·ния | ||
| пълен член | ди·фуз·ни·ят | ||
| ж. р. | ди·фуз·на | ||
| членувано | ди·фуз·на·та | ||
| ср. р. | ди·фуз·но | ||
| членувано | ди·фуз·но·то | ||
| мн. ч. | ди·фуз·ни | ||
| членувано | ди·фуз·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Проникване на едно вещество в друго до пълното им изравняване по концентрация. Дифузия на газове.
- прил. дифузен, дифузна, дифузно, мн. дифузни.
- Дифузна помпа. Помпа за висок вакуум чрез дифузия на газ в струя на живачна или маслена пара.
Синоними
разпространен, разпръснат, разсеян
Превод
|
|