диня
Облик
диня (български)
| ед.ч. | ди·ня | |
|---|---|---|
| членувано | ди·ня·та | |
| мн.ч. | ди·ни | |
| членувано | ди·ни·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
- Citrullus lanatus
Етимология
старобълг. дынıа „пъпеш“ (ХІV в.). Обичайното сравнение с *kъdynja от лат. cydōnea „дюля“ е невъзможно по исторически причини, тъй като дини и пъпеши в Европа не се появяват преди ХІІІ-ХІV век и нито една от слав. форми не говори за наличие на начално k от cydōnea(за разлика от дюля).
Динята е екзотичен плод, което обуславя чужд (източен) произход на думата чрез тюркско посредничество (хуни?): сравни мандж. duŋga(n), сол. doŋa, старомонг. düŋ „диня“ < кит. 東瓜 [dūŋ-guā] „диня, букв. източна тиква“
Фразеологични изрази
Превод
|
|