старобълг. дынıа „пъпеш“ (ХІV в.). Обичайното сравнение с *kъdynja от лат. cydōnea „дюля“ е невъзможно по исторически причини, тъй като дини и пъпеши в Европа не се появяват преди ХІІІ-ХІV век и нито една от слав. форми не говори за наличие на начално k от cydōnea(за разлика от дюля).
Динята е екзотичен плод, което обуславя чужд (източен) произход на думата чрез тюркско посредничество (хуни?): сравни мандж. duŋga(n), сол. doŋa, старомонг. düŋ „диня“ < кит. 東瓜 [dūŋ-guā] „диня, букв. източна тиква“
