диня

Български

диня ±

ед.ч.		ди·ня
	членувано	ди·ня·та
мн.ч.		ди·ни
	членувано	ди·ни·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1. Citrullus lanatus

Етимология

старобълг. дынıа „пъпеш“ (ХІV в.). Обичайното сравнение с *kъdynja от лат. cydōnea „дюля“ е невъзможно по исторически причини, тъй като дини и пъпеши в Европа не се появяват преди ХІІІ-ХІV век и нито една от слав. форми не говори за наличие на начално k от cydōnea(за разлика от дюля).

Динята е екзотичен плод, което обуславя чужд (източен) произход на думата чрез тюркско посредничество (хуни?): сравни мандж. duŋga(n), сол. doŋa, старомонг. düŋ „диня“ < кит. 東瓜 [dūŋ-guā] „диня, букв. източна тиква“

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: ср. р. арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: καρπουζιά датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: sandía италиански: cocomero, anguria китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: ср. р. норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: arbuz португалски: [[]] румънски: [[]] руски: ср. р. словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: karpuz унгарски: ср. р. фински: [[]] френски: pastèque, melon d'eau холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

любеница, карпуз

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}