динамо
Облик
динамо (български)
ед.ч. | ди·на·мо | |
---|---|---|
членувано | ди·на·мо·то | |
мн.ч. | ди·на·ма | |
членувано | ди·на·ма·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
Електрическа машина, чиято конструкция със специално направен колектор и ротор или пък с изправител за променлив електрически ток, произвежда постоянен по напрежение и посока (прав) електрически ток.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|