джудже
Облик
джудже (български)
| ед.ч. | джу·дже | |
|---|---|---|
| членувано | джу·дже·то | |
| мн.ч. | джу·дже·та | |
| членувано | джу·дже·та·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 65
- Човек с нисък ръст.
- Същество с по- малки от обичайните за вида му размери.
Етимология
от турски cüce
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.