джудже
Облик
джудже (български)
ед.ч. | джу·дже | |
---|---|---|
членувано | джу·дже·то | |
мн.ч. | джу·дже·та | |
членувано | джу·дже·та·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 65
- Човек с нисък ръст.
- Същество с по- малки от обичайните за вида му размери.
- Звезда със сравнително малки размери. „Слънцето е червено джудже“
- Дребнав или нищожен/ безполезен човек.
Етимология
от турския език - cüce
Фразеологични изрази
Превод
|
|