дефицит

дефицит (български)

дефицит ±

ед.ч.		де·фи·цит
	непълен член	де·фи·ци·та
	пълен член	де·фи·ци·тът
мн.ч.		де·фи·ци·ти
	членувано	де·фи·ци·ти·те
бройна форма		де·фи·ци·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. спец. Превишение на разходите над приходите.
2. Остър недостиг на нещо необходимо, породен от разликата в размера на предлагането и търсенето.

Етимология

От лат. deficit „не достига“.

Превод

английски: deficit (en), wantage (en), shortage (en) испански: déficit (es) италиански: deficit (it), disavanzo (it) латински: deficit (la)

немски: das Defizit, der Unterschuss (de) руски: дефицит (ru) френски: déficit (fr)

Синоними

• недостиг

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Източници

1. дефицит в Речник на българския език