дефицит
Облик
дефицит (български)
ед.ч. | де·фи·цит | |
---|---|---|
непълен член | де·фи·ци·та | |
пълен член | де·фи·ци·тът | |
мн.ч. | де·фи·ци·ти | |
членувано | де·фи·ци·ти·те | |
бройна форма | де·фи·ци·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- спец. Превишение на разходите над приходите.
- Остър недостиг на нещо необходимо, породен от разликата в размера на предлагането и търсенето.
Етимология
От лат. deficit „не достига“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- дефицит в Речник на българския език