деребей
Облик
деребей (български)
ед.ч. | де·ре·бей | |
---|---|---|
непълен член | де·ре·бея | |
пълен член | де·ре·бе·ят | |
мн.ч. | де·ре·беи | |
членувано | де·ре·бе·и·те | |
бройна форма | де·ре·бея | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32
- деребей (derebeyi, тур.) е феодален земевладелец в Османската империя, отличаващ се със значителна автономия в управлението на собствените му владения. Пример за деребей са владетелите на Видин - Осман Пазвантоолу и на Русе - Алемдар Мустафа Паша.
Деребеите са откупвали данъчните задължения на своето население към Империята, след което са налагали значително повече задължения на народа. Поради това и сегашното значение на думата в Българския език - експлоататор.
Една легенда, основана на народната етимология, гласи, че "деребей" бил наречен един българин който преди 400 години убил турския бей в котленска област и одрал кожата му. От там дере-бей; впоследствие този българин започнал да носи това име и от тук произлязла и фамилията Дерибеев
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- властник, господар, тиранин, потисник, самовластник, диктатор, сатрап
- безотговорен, безчинен, безнаказан