демонстративен
Облик
демонстративен (български)
| ед. ч. | м. р. | де·мон·с·т·ра·ти·вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | де·мон·с·т·ра·тив·ния | ||
| пълен член | де·мон·с·т·ра·тив·ни·ят | ||
| ж. р. | де·мон·с·т·ра·тив·на | ||
| членувано | де·мон·с·т·ра·тив·на·та | ||
| ср. р. | де·мон·с·т·ра·тив·но | ||
| членувано | де·мон·с·т·ра·тив·но·то | ||
| мн. ч. | де·мон·с·т·ра·тив·ни | ||
| членувано | де·мон·с·т·ра·тив·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който се извършва, за да онагледи нещо; показен.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- показателен, доказателен, показен, явен
- груб, нахален, дързък, провокиращ, предизвикателен, неприязнен, протестен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|