делник
Облик
делник (български)
ед.ч. | дел·ник | |
---|---|---|
непълен член | дел·ни·ка | |
пълен член | дел·ни·кът | |
мн.ч. | дел·ни·ци | |
членувано | дел·ни·ци·те | |
бройна форма | дел·ни·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Работен ден.
Етимология
старобълг. дѣльникъ ἐργάτης „полски работник“ (Григ. Наз. ХІ в.), ἐργαστήριον „работилница“ (Супр.). Приела впоследствие значението „работен ден“. Производна на дело.
Фразеологични изрази
Превод
|
|