ст.-бълг. дьлы πίθος, род. п. дьлъве (Ефр. Сирин, Гр. Наз.), длъви. Думата отсъства от останалите славянски езици. Вероятно е старинна семитска заемка, срв. ст.-евр. דלי [dəlī], араб. دلو [dalū], акад. dalū „кофа“, арам. dlw- „точа вода“. От същия произход е лат. dōlium „бъчва“.
